Оценка на читателите: / 0
СлабоОтлично 

sony nex-3 trio 450Харесвам моментите, в които телефонът звънва и отсреща се чува “здрасти искаш ли да пробваш новия фотоапарат? (тук се чува името на модела)”. Тъй като съм подвластен на свръх-любопитната ми зодия,  отговорът винаги е в положителна насока. И ето звънва телефонът и час по-късно в ръцете ми е новият Sony NEX-C3.

Текст от Иван Масларов-Джъмбо; снимки - Елена Стоилова и Иван Масларов-Джъмбо

Източник: Фотосинтезис

Името ви е познато, защото всъщност това е подобрена версия на добре познатия от вече около една година Sony NEX-3, а за него, както и за батко му Sony NEX-5, е писано доста. Ще се възползвам от този факт и няма да напиша поредното ревю, пълно с технически характеристики за конски сили и... така де, за мегапиксели, и за това колко е рязък с еди-кой си обектив, при 400% увеличение на 27 инчов монитор. Длъжен съм да спомена, че камерата, която получих, е „предпродукшън” бройка с неокончателен фърмуер и без никаква документация, с която да се запозная. Предполагам, че в окончателната версия на фърмуера, някои неща, за които ще стане въпрос по-нататък в ревюто, ще бъдат изчистени.

Основните разлики между Sony NEX-C3 и Sony NEX-3 – 16 мегапикселов срещу 14 мегапикселов сензор, няколко промени в дизайна, както и добавени нови софтуерни екстри за забавление. Това са моите наблюдения. Ще си призная, че нямам особени наблюдения върху модела, който до момента е на пазара. Тествал съм го или по-точно, играл съм си с него, на представянето му, но никога не съм имал възможноста да го нося някой и друг ден в джоба си и да снимам сериозно. Съвсем правилно казах „в джоба” (не на панталоните, а на елека), но ще допълня, че това е възможно само, ако е с компактния обектив 16/2.8, защото с големия туристически 18-200, камерата се явява един вид високотехнологична задна капачка на обектива (това в кръга на шегата).

И така - фотографски елек със Sony NEX-C3, 16/2.8, 18-200/3.5-6.3, Carl Zeiss Distagon 18/4 M, Voigthlander Nokton 50/1.1 M, преходник за М обективи Novoflex, жена, кола - и пътувам към стария Пловдив. Жената и колата не са в елека.

sony nex-c3 500

Докато ме возят, се занимавам с активно зяпане на менютата на фотоапарата. Като бивш профи фотограф, свикнал да има милион копчета по цялото тяло на камерата, забелязвам, че тук са сведени само до... малко на брой. Също толкова са като при модела Sony NEX-3, но са леко променени като форма, запазвайки същите позиции. Всъщност, дизайнът на камерата почти не е пипнат, а има само някои подобрения, най-важното от които е изнасянето на микрофоните на предния панел вместо на горния (доста логично бих казал). 

Хубаво щеше да е, ако малко се бе повишила ергономията на камерата. И сега продължава да е малко “хлъзгава”. Някак си ми липсва гуменото покритие на грипа и от там - стабилността. Препоръчвам камерата винаги да е окачена на врата на снимащия за максимална сигурност. Иначе е доста лека и няма да изпитате дискомфорт.
Все още няма вградена светкавица, но пък продължава да е най-тънкия модел с толкова голяма матрица.

Матрицата вече е 16 мегапиксела CMOS APS-C, тоест кроп х1.5, сравнено с матрица тип “лайка” формат (36х24мм). Sony са фирмата, която продължи наследената от Minolta система за стабилизация тип подвижна матрица, но може би супер тънкото тяло на апаратите от серията NEX не позволява този тип стабилизация и затова стабилизиращата система е изнесена в обективите. Не във всички обективи, както ще бъда опроверган от познавачите. Да така е, но кажете дали един 16 милиметров обектив (24 мм приравнен), който е доста широкоъгълен, изпитва непреодолима нужда от стабилизатор? Но да спра сега, тъй като не ми се рискува да се хлъзна по опасния бръснач на споровете относно стабилизацията. Продължавам напред.

Независимо, че е проектирана с тънък корпус, камерата е снабдена с подвижен дисплей. Той не е подвижен във всички посоки, защото шарнирното закрепване би удебелило камерата. Това обаче води до дискомфорт единствено, когато се снимат вертикални кадри. Все пак, казвам това вероятно защото свикнах на удобство, тествайки друга камера с дисплей, въртящ се едва ли не във всички възможни измерения. При снимане на стандартни хоризонтални кадри, независимо от ниска или висока гледна точка (ракурс), дисплеят е абсолютно перфектен.
Понеже ненавиждам “сапунерчестия” тип снимане – с протегнати далеч напред ръце и със събрани на върха на носа очи, вторачени в дисплея - а също така го смятам за ужасно нестабилен, както и поради липса на визьор в NEX, открих за себе си очарованието от “коремната” фотография. Изразът “коремна фотогафия” идва от началото на миналия век, когато доста от фотографите са използвали „двуоки” камери с шахтов визьор и самата камера се е подпирала на корема на фотографа. Век по-късно, като човек с голяма площ за подпиране на камерата в тази област на телосложението, се върнах към този стар похват за кадриране. Гарантирано стабилно е  - само с една забележка - преди самото натискане на спусъка е хубаво да се задържи за момент дишането. Подвижният дисплей ми дава и предимството за абсолютно ниски ракурси, а в комбинация с 16/2.8 светът изглежда доста по-различен от обичайното.

Менюто. Наистина не съм свикнал за всяко нещо да ровя в менюто. При камера като NEX - с толкова икономично количество бутони - това е неизбежна необходимост. Хубаво е, че има опция за персонализиране и някои от най-използваните функции могат да се изведат на бързи бутони. Самото меню е доста подробно. Аз видях малко зор в началото, защото съм свикнал ужасно много с друг тип менюта. След 2 дни снимане вече нямам никакви проблеми с ровичкането и настройките. С две думи - нищо страшно. Препоръчително е обаче да се прочете инструкцията за употреба (иначе казано - RTFM!). Освен това, Sony са се постарали да направят качествен помощен режим, който да обясни всяко една подточка на менюто, но понеже ми бе адски досадно, се възползвах от опцията да изключа подсказките. Което пък, от своя страна, доведе до преоткриване на топлата вода. Затова – имайте предвид, че подробното прочитане на инструкцията за употреба гарантирано ще ви освободи доста повече време за снимки.

Докато говоря всичко това се оказа, че вече сме в Пловдив и, след фунийка сладолед, обикаляме стария град.
Срам не срам, ще си призная, че след цялото ровене по менюта и настройки бях оставил камерата на 1600 ISO чувствителност. Наистина и тук усетих, че малко ми липсва визьора, защото в него веднага щеше да ми направи впечатление какви снимачни настройки използвам. Грешката обаче си е изцяло моя, защото на дисплея на камерата излиза толкова много информация: работен режим баланс на бялото, фокус, тип фокус, мерене, чувствителност... около 20 икони показващи различни неща и дори и хистограма в реално време (адски полезна е). Е, аз пък твърдоглаво реших, че тази информация ми пречи и – хоп - изключих я. Става лесно с помощта на командния диск.

След 2-3 часа обикаляне и снимане, камерата елегантно ми бе отнета от гаджето (за да ме закара до Пловдив й бях обещал, че тя ще снима) и нейният въпрос “ Ти защо снимаш на 1600 ISO?” ме удари като гръм от ясно небе. Върнахме настройките на максимално ниското 200 ISO и продължихме разходката, но сега бе мой ред да хвърлям завистливи погледи към девойката, която снимаше с пълна пара. Постигнахме консенсус да си споделяме NEX-а и така увеличих шансовете си да се върна обратно до София с колата.

Техничарят в мен надделя и затова няма как да видите много арт снимки. По-скоро, във всеки един момент, в който Sony NEX-C3 ми бе в ръцете, се опитвах да използвам различни режими и да и проверявам възможностите му. Чисто технически погледнато, тази фотокамера си има всичко - от пълна автоматика до пълни ръчни настройки + още няколко благини, които изкушават дори и мен като човек, занимавал се професионално с фотография. Задължителните P, S, A и M присъстват. Присъства и интелигентната автоматична програма, която прави оценка на “видяното” и сама избира подходящия режим за съответната сцена и настройките. Има ги задължителните сценични режими. Панорама (нормална и 3Д), система против размазване и новото - според мен, защото не помня да съм го виждал в модела NEX-3 - снимачни ефекти.

dsc 0009 500

С PSAM режимите съм работил достатъчно дълго, за да знам какво да очаквам. Освен това бях решил да се забавлявам, поради което експериментирах най-вече с новите неща, както и с някои, които са станали вече класически.

Панорама. Поради липса на 3Д телевизор, се отказах да правя такъв тип панорами. Гледал съм такива на едно представяне на Sony и считам, че са много ефектни. Стандартната панорама също не е за пренебрегване. Трябва само предварително да се зададе дали ще е вертикална или хоризонтална както и посоката, която да се следва. Оттам-нататък, само натискате спусъка и започвате да се въртите в посоката, която е указана от стрелката на дисплея. През това време камерата заснема поредица от кадри, които после автоматично „залепя” и така предлага напълно завършена и готова за показване панорама. Не мога да кажа с каква скорост трябва да се въртите с фотоапарата. Установих обаче, че има значение - от това с каква скорост се въртите, зависи дали панорамата ще е по-къса или по-дълга. Аз залагам на по-късата, защото така си гарантирам добро застъпване на отделните кадри. Хубаво е да се знае: заемете удобна поза и направете "суха тренировка" на около 180 градуса, за да прецените как ще се движите. Дръжте камерата в максимално стабилно хоризонтално положение, докато правите панорама, защото иначе може да се получи вълнообразен ефект с доста дефекти. Ако има активно движещи се обекти вероятността да се получат двойни или тройни образи е голяма. ISO чувствителността е на автоматична позиция и не може да се промени – имайте това предвид, когато снимате в сумрак. Този панорамен режим е с идеята да си направите снимка за спомен, а не за професионални цели.

Снимачните шаблони са класическите: макро, портрет, пейзаж (с техните производни за нощни такива), залез, спорт и може би още един-два, за които в момента не мога да си спомня. Интересни са новите снимачни шаблони, които дават възможност на не толкова добрите в графичните програми да получат нестандартна визия на снимките си. Може да се избира между селективен цвят (жълт, червен, син, зелен), ретро, поп, пинхол, постеризация, висок ключ, висок контраст черно-бяло. Няма точнa рецепта кога кой ефект да се използва. Няма как и да пресъздам точна тестова установка в която да се покаже всеки ефект най-силно, макар да съм се опитал на моменти.

Няколко лични наблюдения. Ефектът постеризация може да се засилва или отслабва като преекспонирате или недоекспонирате изображението. Всички ефекти работят с автоматична светлочувствителност и няма опция да се избира зоната за фокусиране. В момента, с този фърмуер, с който е снабдена камерата, има много сериозен проблем с ефекта селективен цвят. Този ефект оставя само предварително избрания цвят, а останалата част от изображението го превръща в черно-бяло. Опитвах се да заснема червена къща и ефектът за селектиране само на червения цвят се губеше непрекъснато - макар да го виждах на дисплея, в крайното изображение почти отсъстваше. От всички цветове ефектът се справяше добре едиствено със синьото. Стискам палци да се оправи този проблем.

Още един интересен ефект, който може да се постигне кажи-речи с всеки фотоапарат, но тук просто е съвсем автоматизиран – HDR фотография. Фотоапаратът прави няколко кадъра с различна експонация с еднократно натискане на спусъка и ги сглобява, като по този начин разширява динамичния обхват. Много фотографи използват този метод за повишаване на динамичния обхват. Най-често кадрите се снимат един след друг с функцията “бракетинг”, а после се сглобяват на компютър. Проблемът е изкушението, на което са подложени, да дърпат плъзгачите за настройка в крайни положения и вместо снимка често се получава нереалистична шарена мацаница. Sony NEX-C3 спестява това изкушение. Може да зададете на камерата колко разлика да има между заснетите кадри – от 1 до 6 EV, а тя ще балансира по един много добър начин тези кадри. Признавам, бях много приятно изненадан от снимките получени с HDR функцията.

NEX-C3 black wSEL16F28 wSEL1855 500

Тъй като камерата прави няколко кадъра, е препоръчително да използвате статив (за нощни снимки с HDR ефект няма начин да не се използва статив), а също така да няма движещи се обекти в кадъра, защото ще излязат като призраци.

Една подобна функция, но с цел намаляване на „шума” в снимки при 6400 ISO, е функцията за предотвратяване на размазването. Подходяща е за сцени с ниска осветеност, при които се вдига чувствителността на камерата, за да може да се заснеме от ръка желаният обект (в случаите когато не се носи статив). В този режим камерата прави бърза серия от 6 кадъра, които, след сглобяването им, създават крайно изображение с намалени нива на шума. Добре е фотоапарата да се държи здраво по време на снимки, за да се получи ясно изображение.

След като споменавам за шума при чувствителността то нека да продължа с параметрите, които има Sony NEX-C3. Диапазонът варира между 200 и 12 800 ISO. Най-качествено е изображението при максимално ниска чувствителност – тоест 200 ISO. Колкото повече се увеличава чувствителността, толкова повече се увеличава и шума в изображението. В камерата има вграден софтуер, който намалява този шум, но това е за сметка на “замазване” на финия детайл. Всеки трябва да намери за себе си нужния баланс като отношение между шум и детайл. Аз реших, поради невъзможността да се снима в RAW формат (камерата

 е твърде нова и нито един от големите създатели на RAW конвертори нямат нужният ъпдейт), да снимам в JPEG формат с минимална настройка за шумоподтискане и открих, че до 1600 ISO кадрите са използваеми без компромис, а от там нагоре - по лично усещане на снимащия. Проблемът при снимки на 6 400 и 12 800 ISO е най-вече цветността на шума.

ISO

ISO 200 до ISO 12 800 - 100% отрязъци - виж в голям размер

Малко за използваемите обективи. Когато взех камерата, имах избор между компактен твърд 16 мм със светлосила 2.8 и огромен варио обектив 18-200 със светлосила 3.5-6.3 (наистина огромен за това тяло). Когато го закачих на фотоапарата, си припомних младините, в които закратко имах Sony F717- уникален като възможности за времето си. Sony NEX-C3 наистина изглежда като „високотехнологична капачка” за този варио-обектив и е хубаво да държите здраво обектива, а не тялото. В тази комбинация NEX-ът съвсем не е джобна камера, но и няма как обектива да е по-компактен с оглед на това какъв размер матрица трябва да покрие. Обективът е стабилизиран и стабилизацията работи отлично. Усеща се по това как образът буквално „заспива” на дисплея дори когато е на 200 мм. Фокусът е тих и относително бърз. Относно остротата - тестове и замервания не съм правил, а не може и да се очаква при такъв мега-универсален обектив да имате остротата на бръснарски ножчета в изображението.
За по-добро качество на помощ идват твърдите обективи. 16/2.8 е ултра компактен с бърз авто фокус, но без стабилизация. С него камерата става джобна и за един любител на пейзажите е перфектна комбинация от към ъглов обхват и светлосила.

Освен специално произведените за NEX камерите обективи, съществуват и адаптери за закрепването на обективи предназначение за други камери. Такива адаптери предлага Novoflex, като видях поне 15 модела за различни марки производители на обективи. Разполагах с обективи на М байонет, затова се снабдих с точно такъв тип преходник. Една приятна възможност с оглед на липсата на ограничения откъм оптика, която затвърждава допълнително мнението за тази камера, че, освен основна за ентусиасти любители, може съвсем спокойно да е второ компактно тяло за професионален фотограф.

Като любител на нощната фотография, закачих един Carl Zeiss Distagon 18/4, взех статив и поех из смрачаваща се София. Харесах си църквата “Св. Седмочисленици”, разпънах статива и направих серия снимки като се възползвах и от HDR ефекта, който предлага камерата. Фокусирането с ръчнофокусен обектив като този който бях сложил се оказа доста лесна задача. Едно време шахтовият визьор имаше голяма лупа, а сега лупата е електронна и увеличава 7,5 или 15 пъти и така лесно може да се докара съвсем точен фокус. Една полезна екстра е взета от видеокамерите  - peaking. Това помага много на фотографа, използващ ръчнофокусни обективи, защото показва с бели ярки петна местата които са на фокус. Хубаво е да се знае, че се фокусира при максимално отворена диафрагма, а после се затваря на нужната позиция. Камерата компенсира затварянето и продължавате да виждате на дисплея ясна картинка, а същевременно и промяната в дълбочината на рязкост.

Друг обектив, който ползвах, бе един Voigthlander Nokton 50/1.1 или както съм го нарекъл „моят специален обектив за мазане”. В случая не мажа масло на филия, а се възползвам от супер плиткия фокус, който дава този обектив. Фокусът на този обектив е толкова минимален като дълбочина, че, ако искам абсолютно точно позициониране, ще се наложи да се подпирам на монопод, независимо от това, че NEX-ът няма огледало, което да създава вибрации, а светлината, която навлиза в камерата е повече от достатъчна за снимка от ръка. Просто всеки мърда лекичко докато снима.

dof

виж изображението в по-голям размер

Особено интересно се получава видеото с такъв обектив, защото хем имаме голяма матрица, хем плитък фокус и ефектността на заснетите кадри е голяма. Видеото все още е само HD – 1280 х 720 и няма ръчни настройки. Качеството обаче е много добро - все пак Sony  са признат лидер в областта на видео техниката. Стерео микрофонът, макар и с променено местоположение, записва, за съжаление, освен нужния звук, всички шумове, които се случват по камерата – стабилизатор, фокус и движението на пръстите по тялото. Спасението е във външен микрофон, който да се закачи в гнездото за аксесоари (където се закача и светкавицата). По отношение на фокуса, за предпочитане е да се снима с ръчнофокусни обективи, ако се търси някаква по-изразителна драматургия, защото при закачен АФ обектив, фокусът е следящ и понякога доста се разсейва напред-назад. Видеото работи и когато е избран някои от специалните снимачни ефекти, което от своя страна води до възможността да се получат интересни клипчета, без да се налага употребата на сложни обработващи програми.

В заключение:
Интересна камера, която може да се ползва както от любители, така и от професионалисти за леко допълнително тяло. На мен не ми допада обаче концепцията за големи варио обективи. Бих предпочел набор от компактни твърди обективи (какъвто например е 16/2.8), подредени в малка чантичка, която да нося по-често със себе си. Много ми хареса опцията да слагам обективите си от “голямата” камера, както и подвижния дисплей. Хлъзгавият корпус не е особено удобен за мен, но на пазара има калъфчета, които подобряват чувствително този недостатък. Възможноста да работи с SD карти памет вместо само с Memory Stick е още една полезна благинка, имайки предвид как все повече камери поддържат SD тип карти.
Може да се пише още доста, да се сподели мнение за всеки един режим, но все пак нещо да остане за бъдещите собственици на Sony NEX-C3.

plovdiv plovdiv2

виж голям размер                                                   виж голям размер

 

 


Добави коментар

Защитен код
Обнови