Фото трик

Доста често напоследък в интернет попадам на страхотни фотографии чиято дълбочина ме удивлява. Докато ги гледам имам чуството че нещо в тях е преувеличено и точно това ми харесваше. Всичко в кадрите беше кристално, ясно и имах усещането за нещо безкрайно. Реално обаче си има метод да се постигне и този ефект. Хиперфокалното разстояние е изкуство – да постигнеш толкова рязкост колкото „кадъра е способен да поеме”.  Последното звучи малко преувеличено като името на самата технология. Ето как да я използвате със съвремените ДСЛР-и.

Място: Националната художествена галерия – Двореца. Събитие: Фото изложба на Пенчо Балкански. Страхотно преживяване – да гледаш едни от най-добрите черно-бели фотографии в повече от 2 часа обиколка на изложбените зали. И след толкова време наблюдение се замислих и открих нещо много съществено и еднакво във всички снимки – имаше нещо зад всяка една от тях. Как, къде и защо е заснета? Какво може да ти каже една снимка: на две деца надничащи през прозореца на порутена къщичка в циганската махала, една проронена сълза, една искряща усмивка, две свързани ръце на фона на залязващото слънце, следи от стъпки по пясъка .... Това е душата им.. Това е история....

На пръв поглед като че ли не, защото рекламната фотография е традиционно приемана като един от жанровете на фотографията, било приложна или творческа. Така че трудно ще търсим жанрове в жанровете, все едно нещо като “поджанрове”.
Използването на тези няколко определения може да доведе до суматоха, засилваща терминологичната мъгла във фотографската теория или най-малко, да разбуни духовете на фото-теоретиците, критиците или разсъждаващите фотопрактици...

С любезното съдействие на нашите приятели  от BgFotoNET