Оценка на читателите: / 12
СлабоОтлично 
Композицията: 90% успешна снимка 4.8 out of 5 based on 12 votes.

kompozicia1Както и друг път сме говорили предварителното композиране на кадъра е 90% от успеха на снимката. Именно това е нещото което ще открои снимката ви и дори би се превърнало във ваша запазена марка или подпис. Това различава хората които просто „щракат” за спомен от професионалистите – художници.
Много е важно една снимка да носи определн заряд и настроение, защото целта и е да разкаже нещо без думи – а това се постига само с добра композиция.
 
ГЛЕДНА ТОЧКА

Винаги съществува най-добра гледна точка, от която да направим своята снимка.
Преди да натиснем спусъка на фотоапарата, трябва да обърнем внимание дали сме застанали на удачно за снимане място. Нерядко снимките са скучни. , вяли и неизразителни, защото сме забравили, че разполагаме с безкрайни възможности за избор на гледна точка.

Можем да снимаме отблизо и отдалеч, от високо и ниско, отстрани, отпред и отзад. Позицията за снимане трябва да се търси. Наблюдавайки през визьора своя обект, ние можем да кръжим около него, като следим всичко в кадъра-изразителността, фона, мащабните съотношения, осветлението, цветовите хармонии и т. н. Понякога е необходимо само малко да се отместим встрани, да се приближим, за да стане снимката много по-добра. Проследяването на измененията вследствие на движенията ни и откриването им е творчески процес, чийто успешен резултат носи радост и удовлетворение от направеното.

kompozicia3
снимка: sunshine

Гледната точка може да изпълнява по-ограничени и по-всеобхватни функции и по този начин да влияе на характера на изображението:

-Подходяща гледна точка-обектът е значим, снимаме само за информация и спомен от видяното. Снимка-доказателство. Дойдох, видях, снимах.

-Неочаквана гледна точка-сюжетът може да бъде различен, важен е нестандартният поглед. Всичко е интересно, погледнато от различен ъгъл, всяка снимка носи нещо ново, разчупвайки възприятията.

-Субективна гледна точка-въображението се активира, напират усещания, обектът губи стабилността си, снимката се обогатява вътрешно, сякаш от само себе си се раждат хармонични съчетания, не може да се обясни рационално. Заработва интуицията, която сама подсказва откъде да снимаме.

Много важен информационен и пластичен елемент в образа е предният план. Снимайте през интересни отвори, арки, търсете обекти с интересни очертания и ги съпоставяйте с централния сюжет.

Снимайте по диагонал. Апаратът може да се използува не само в хоризонтално и във вертикално положение. Експериментирайте.

Изучете как се снима съвсем отблизо и не се притеснявайте да "влизате"в обекта. Така се тренира "фотографско виждане"

КОМПОЗИЦИЯ

Основно изискване за всяка композиция е тя да бъде уравновесена, изобразително устойчива. Ръководете се от вроденото си чувство за равновесие и когато снимате преценявайте не натежава ли нещо в кадъра, няма ли нещо излишно, или не може ли да се постигне по-хармонична подредба на елементите. Ако разделим поравно образното поле с две хоризонтални и две вертикални линии, ще получим т. нар. силни точки-точките в които линиите се пресичат. Психофизиологично, когато около тези точки се концентрират сюжетно важните елементи, снимките придобиват стабилност, наместват се правилно. Например при портрет много съществено е мистоположението на очите. Същото важи и за традиционните снимки на морски пейзаж, в които хоризонтът най-често разделя кадъра. Поставете го в долната или горна силна линия и снимката ви ще се оживи.

Геометричният център /слаба точка/ съвпада с този на сюжета. За да не бъде снимката скучна и безизразна, може да бъде богато „украсена” и цветово освежена благодарение на виждането на главното през разнообразните подробности на предния план.

Движението на погледа, който разглежда един образ, се подчинява на закономерности и навици. Добре е да ги познавате, защото така ще можете да създавате снимки, които зрителят да разглежда безпрепятствено, с лекота и удоволствие.
rivertree_thirds_md

Добре известно е , че преместването на погледа отляво-надясно е по-свободно. Тази ориентация може да се приложи, когато погледът се движи от едро към дребно, от светло към тъмно, от отчетливо към неясно и т. н. Долната половина е психологически по-тежка. Имайте предвид тази особеност при снимане на обекти с неравностойно визуално присъствие.
Интересна, вълнуваща част от сюжета поставете в някой от ъглите. Това е неочаквано за зрителя, а за вас като фотограф-истинско откритие, усещане за фотографска освободеност. И най-баналният мотив може да послужи за екперимент и ново фотографско превъплъщение.

Диагоналната композиция винаги е носител на активности динамика. Търсете я умишлено в действителността и въображението.

Контрапунктът е допълнителен сюжетен център, който влиза в контакт с главния мотив. Този контакт може да бъде равноправен, взаимнодопълващ се или противопоставящ се.

Търсенето на аналогии, съчетаването на ситуации, метафоричните експерименти са част от сериозните цели на фотографското творчество. Симетрията е нож с две остриета. От вашата изобретателност зависи дали ще е скучна или увлекателна, спонтанно видяна или насилствено подредена.

Не претрупвайте
Еднакво важно с това, какво има в кадъра е и това, какво ще оставите извън него. Всеки елемент трябва да засилва и поддържа вашата гледна точка и ако не го прави, да бъде оставен извън кадъра – или като смените позицията си, смените обектива или направите снимката по друго време. В същото време, мислете и за самият обект, който снимате – ако снимате цвете, например, търсете най-красивия цвят, без липсващи листенца или изядени от буболечки. Ако снимате пейзаж, внимавайте за коли в светли цветове или стълбове, който са в края на кадъра, освен ако не са съществена част от идеята ви, естествено.

Създайте дълбочина
За да накарате двуизмерната равнина на снимката наистина да оживее е необходимо да създадете убедително чувство за дълбочина. За да направите това е необходимо да въведете зрителя в снимката като създадетеотчетливи преден план, среда и фон. Простичка линия, която минава и през трите „състояния”, водейки до центъра на интерес е добро решение – представете си река, която се вие от предния план и изчезва някъде в далечината на хоризонта. Избора на обектив и бленда също са от голямо значение за създаване на дълбочина.

Вземете под внимание цветовете
Мислете и за цветовете когато композирате вашата снимка – дали цвета на основния ви обект допълва или е в контраст с фона? Имайте предвид, че топлите цветове – оранжево, червено, жълто са по-изпъкващи за зрителя, докато студените – синьо, зелено – повече потъват. Спокойно можете да използвате тази връзка, като поставите област с по-ярък цвят в една от силните точки (от правилото за третините) и по този начин да засилите въздействието на снимката.
Такъв е случая и с топлата и студена светлина – представете си лебед огрян от светлината рано сутрин, докато езерото отзад остава в сянка.
Помнете, че по-малките, но по-светли области привличат вниманието повече от по-големи, но по-тъмни области.

kompozicia4
 

Намерете рамка
Един от най-лесните начини да създадете дълбочина е да намерите естествена рамка, която да включите в снимката си. Като позиционирате обекта си в средата и намерите подходяща рамка, която да заеме почти цялия кадър или част от предния план, ще привлечете вниманието на зрителя много по-лесно. Както с всички правила на композицията обаче, не използвайте този похват прекалено често – ще стане предвидимо.

Избор на обектив
Както беше споменато преди, широкоъгълните обективи засилват перспективата, докато телеобективите я компресират. Но с добра техника и двата вида могат да бъдат използвани за създаване на дълбочина.
Ако снимате с широкоъгълен обектив, потърсете нещо интересно, което ще ви помогне да запълните предния план и ще създаде чувство за мащаб – не се притеснявайте да се приближите.
Ако работите с телеобектив, използвайте малката перспектива и ограничената фокусна равнина за да размажете предния план и фона и да накарате обекта на фокус да изпъкне максимално.

Източници: Лекции Коко Трейман, Pentax fan club


Добави коментар

Защитен код
Обнови