Оценка на читателите: / 5
СлабоОтлично 
Стабилизация vs. светлосила 5.0 out of 5 based on 5 votes.

vrlightТема на която се натъкнах случайно търсейки информация за един обектив. Копирам я тъй като съм сигурна че ще ви е интересна. Хората често “залитат” по стабилизираните но тъмни обективи, или избират такива, които при еднаква фокусна дължина с друг обектив, имат по-затворена бленда. Бъркат ли? Стабилизацията наистина е хубаво нещо, особено що се отнася до големите фокусни дължини много осезаемо се усеща при дължини над 100mm, но всички евтини (и дори някои не толкова евтини) обективи със стабилизация работят с бленди в диапазона 3.5-5.6 според дължината. Стабилизацията помага особено много при ниски скорости на затвора, но не може да компенсира движение на обекта, а по-затворената бленда означава по-малко светлина, те. вече заложена в обектива нужда от по-ниска скорост на затвора при еднакви условия, спрямо обектив с голяма светлосила (например бленда 2.8).

 

За да сведем всичко до пример – ако се абстрахираме за момент от остротата и техническите възможности на обективте по-долу, ето и едно конкретно сравнение:

Tamron 17-50mm f/2.8 Di II LD Aspherical IF SP AF
Обективът на Tamron се слави като много удачно решение с доста добър диапазон на фокусни дължини с фиксирана бленда 2.8 или по-голяма.

Nikon 18-70mm f/3.5-4.5G ED-IF AF-S DX Nikkor
Славещият се като “сватбарски” обектив няма стабилизация и е интересен избор заради други параметри, но в случая върши идеална работа за сравнението ни. При 18 мм минималната бленда е 3.5, при 24мм – 3.8, при 50мм – 4.5.

Nikon 18-55mm f/3.5-5.6G AF-S DX VR Nikkor – стандартният китов обектив с оптична стабилизация. При 18 мм минималната бленда е 3.5, при 24мм – 4, при 50мм – f/5.3.

nikon_af_s_dx_18_70_mm

Разбира се, в примера може да включим и обективи като Nikon 16-85mm f/3.5-5.6G ED VR DX AF-S Nikkor, който е с доста висока цена поради оптичните си качества, но в случая говорим за друго.  Видно е, че при 17-18мм разликата в минималната бленда е малка – f/2.8 при обектива на Tamron и f/3.5 при двата други обектива. При снимане в еднакви условия Tamron-ът ще даде възможност за снимки с малко по-висока скорост, докато стабилизираният 18-55mm Nikon ще “компенсира” между 2 и 4 стъпки в скоростта благодарение на оптичната стабилизация. Първото е по-добре, когато снимате движещи се обекти, а второто – във всеки друг случай. Стабилизираният обектив ще ви позволи да правите снимки дори при скорост на затвора 1/10 от секундата със значителен успех (стига да снимате нещо неподвижно), докато с по-светлосилният обектив ще даде възможност да снимате при малко по-висока скорост при същите условия. Тъй като разликата е минимална, освен ако не търсите конкретно по-малката дълбочина на фокусното поле, която дава обективът с бленда 2.8, е по-добре да имате съвсем малко “по-тъмен”, но стабилизиран обектив, като все пак имайте предвид, че при толкова малка фокусна дължина стабилизацията не играе съществена роля.

При фокусна дължина 24мм нещата се променят още малко, но разликити отново са малки. При тази дължина започва да се увеличава разликата в дълбочината на фокусното поле (DoF от Depth of Field) – или казано на прост език, ако искате хубаво бокенце, ще ви трябва бленда 2.8, тъй като стабилизираният 18-55mm Nikkor има минимална бленда f/4 при тази дължина.

При 50мм разликите вече са осезаеми – f/2.8 за Tamron-а, f/4.5 за Nikkor 18-70mm и f/5.6 за стабилизираният китов обектив. Макар и това да не носи критични разлики при ярка слънчева светлина, при ниски скорости разликата във възможностите е очевидна – светлосилният Tamron ще даде възможност за снимки с по-висока скорост спрямо другите два обектива, а стабилизираният ще направи възможни и снимките с много ниска скорост. Т.е. опираме до това какво ще се снима, като нека се знае, че стабилизацията невинаги е универсален лек. Друга разлика, която започва да се набива на очи (съвсем буквално) е тази в дълбочината на рязкост – при бленда 5.6 отделянето на обектите от фона е доста по-трудно, отколкото при 2.8.

tamron_sp_af17-50mm_1

Темата вероятно ще остане отворена, тъй като е валидна и за далеч по-скъпи обективи, където разликите в останалите параметри също играят значителна роля. За съжаление на собствениците на двете най-популярни марки – Nikon и Canon, тя е валидна основно за продуктите на тези компании, тъй като останалите производители предоставят стабилизация в тялото, която работи и с по-евтините светлосилни обективи, т.е. там няма съпоставяне на двата параметъра. При Nikon и Canon комбинацията голяма светлосила и оптична стабилизация е реализирана само в скъпи обективи от висок клас, докато при бюджетните решения и тези от среден клас всичко опира до желанията на осбственика.

Като цяло обаче професионалистите и по-напредналите аматьори клонят към ползване на обективи с по-голяма светлосила, вместо стабилизирани, но по-тъмни такива. Причината е, че повечето обективи постигат максимална резолюция при леко затваряне на блендата спрямо минималната при всяка фокусна дължина, което дава възможност за снимки с максимална рязкост при бленди от порядъка на F/4 за обективи с константна бленда 2.8, докато стабилизираните обективи отиват на бленда f/8 при максималната си дължина, което е доста тъмно и увеличава дълбочината на фокусното поле твърде много, затруднявайки отделянето на обекта от фона в някои типове фотография. Ако обаче ще снимате в любителско студио, където често ще ползвате сравнително затворена бленда, стабилизацията е само плюс към възможностите на обектива.

източник: photo-bulgaria.com


Добави коментар

Защитен код
Обнови