Оценка на читателите: / 66
СлабоОтлично 
Хиперфокално разстояние 4.9 out of 5 based on 66 votes.

Хиперфокално разстояние

Доста често напоследък в интернет попадам на страхотни фотографии чиято дълбочина ме удивлява. Докато ги гледам имам чуството че нещо в тях е преувеличено и точно това ми харесваше. Всичко в кадрите беше кристално, ясно и имах усещането за нещо безкрайно. Реално обаче си има метод да се постигне и този ефект. Хиперфокалното разстояние е изкуство – да постигнеш толкова рязкост колкото „кадъра е способен да поеме”.  Последното звучи малко преувеличено като името на самата технология. Ето как да я използвате със съвремените ДСЛР-и.

 Чисто теоритично ако нагласите апарата си на хиперфокално разстояние, на фокус би трябвало да бъдат всички обекти заключени на разстояние – половината между хиперфокалното разстояние и безкрайността - Диапазона от фокусни разстояния, в които точката на объркване е достатъчно малка.... до тук доста объркващо за някои май ..казано на прост език при тази технология би трябвало да виждате ясно и рязко дори обектите които не са на фокус. Въпреки че хиперфокалното разстояние може да приеме цифрово изражение, като точно определена бленда, чак толкова съвършени лещи няма. Освен това в съзнанието си човек има изградена някаква представа за „приемлива острота”.

1piraterockshdr-orton1

Приемливата острота е от значение поради различните предназначения на изображението. Един пример – ако правите снимка за уеб малкият размер със сигурност ще увеличи привидно остротата, докато ако го разгънете в мащаб за широкоформатен печат например ще постигете обратния ефект. В такива случаи обърнете внимание на обектите разположени на хоризонта. Ако успеете с точност да изчислите хиперфокалното разстояние със сигурност ще успеете да постигнете прекрасна  острота  на хоризонта.

hyperfocal1Този метод е много подходящ за красиви пейзажни фотографии, защото със сигурност ще има кадри в които ще има ефектни и интересни обекти и в предния и в задния план и ще искате да ги подчертатете по един или друг начин. В тези случаи ще ви е необходима рязкост по целия кадър. Максималната дълбочина на фокуса позволява точно това – можете да експериментирате с перспективата, да използвате различни по мащаб обекти, като творчески акцент в композиацията. Тъй като относителния размер на обектите в кадъра зависи от позицията ви спрямо хоризонта, със сигурност ще забележите че по-близките ще изглеждат по-големи, а онези в близост до хоризонта – малки и отдалечени. Това си има „геометрично обяснение” – в пространството успоредните линии се пресичат някъде в безкрайността – безброй са снимките в които ще го забележите....Освен това близките обекти „блестят” със своята текстура и детайли.

 

Когато говорим за хиперфокално разстояние трябва да обърнем по-специално внимание на 3 неща: фокусно разстояние на обектива, F позициите и точката на объркване. Точката на объркване обикновено е число което можете да намерите в редица таблици и рядко варира. На практика ако искате да разгънете ДОФ от най-близката точка до безкрайност, така или иначе ще използвате малко F (възмоно най-затворена бленда), като тук визирам оптимално затворена бленда  в зависимост от обектива който ползвате, тъй като ако прекалите рискувате дифракция на светлината. Като пример ето един сайт в който може да видите такава таблица и още много полезна информация по темата.

Перспективата също много зависи от всичко казано до тук. Е ако можем да дадем определение за перспектива, то тя е определен поглед – именно усещането за дълбочина и пространственото отношение между обектите в снимкта с техните размери, спрямо гледната точка. Снимките за които говоря в тази статия определно въздействат особено на повечето хора, но защо, защо ни се струва че перспективата е преувеличена, или понякога хоризонта сякаш е „избутан” в дъното на кадъра ... и т.н. и т.н. Всичко има много просто обяснение – просто защото го гледаме заключено в рамка. В действителност човешкото око е много чуствително. Не сме свикнали до таква степен да възприемаме обектите в далечината поради намален контраст или разсейване на светлината или пък и двете. Но знаейки това можем да го използваме за да „създадем” усещането за острота, контраст, пространство и т.н., именно чрез контрол на  дълбочината.

hyperfocal2