Оценка на читателите: / 13
СлабоОтлично 
Устройство на фотоапаратът 4.1 out of 5 based on 13 votes.

photoФотоапарат е устройство за заснемане на единични или последователни фотографии, със или без звук. Напоследък термина камера навлиза масово в употреба на мястото на фотоапарата, заради прехода от аналогов към цифров запис на информацията от този тип устройства (фотоапарати, видео камери). Името камера идва от латинското камера обскура - "тъмна стая".

Първоначално се е използвало голямо помещение за проектиране на образи като при съвременните апарати това помещение е умалено до удобни размери

Разбира се тогава не е било възможно проектираните образи да се записват. Фотоапаратите могат да работят както във видимия спектър на светлината така и в невидимия (ултравиолетов, инфрачервен, рентгенов) спектър.

Устройство на фотоапарат
Всеки фотоапарат се състои от няколко основни части. Кухо светонепропускливо тяло с отвор в единия край (преден), през който да влиза светлина, и на другия край (заден) записваща повърхност (плака, филм, електронен сензор), на която се проектира обекта, към който е насочен апарата. Обектив, съставен от една или няколко лещи, които са поставени пред отвора и спомагащи в него да влиза повече светлина и образа на задната повърхност да е фокусиран. Светлият отвор в обектива обикновено се контролира от механична диафрагма или бленда, но при някои по-прости фотоапарати той е с фиксиран размер.

Размерът на отвора и яркостта на заснемания обект определят количеството светлина, което влиза в апарата за единица време. Факторът време се контролира от друга част наречена затвор; той определя времето, през което образът ще бъде проектиран на задната повърхност на тялото. Този период се нарича време на експонация. Например при слабо осветени обекти времето на експонация би следвало да се увеличи или блендата да се отвори и така да се позволи на повече светлина да навлезе в апарата.

Поради оптичните характеристики на лещите, само обекти на определено разстояние от фотоапарата се проектират ясно. Процесът на настройка на това разстояние се нарича фокусиране на апарата. Някои камери нямат механизъм за фокусиране; вместо това те имат много малък отвор на блендата. Това осигурява сравнително добър фокус на всички обекти от някакво разстояние нататък (3м - до безкрайност). Обикновено така са произведени най-евтините фотоапарати. Някои са произведени със система за ограничено фокусиране, като на потребителя е дадена възможност да избира между няколко фиксирани позиции, обикновено отбелязани с икони: близък портрет, портрет в цял ръст, пейзаж.

При фотоапаратите има различни механизми за наблюдение на заснеманото. Най-обикновеният от тях е посредством окуляр, който предоставя на снимащия оптическа картина близка до тази, която се проектира в самия апарат. При огледално-рефлексните фотоапарати светлината от лещите бива пренасочна към окуляра посредством система от огледало и призма. Така снимащия получава възможно най-пълна представа за това което снима. При цифровите камери обикновено заснеманата сцена може да се гледа в реално време на дисплей на външната част на апарата.

Повечето от новите фотоапарати имат вградени системи за авто-фокус. Системите използват различни методи за фокусиране [1].

Традиционните лентови фотоапарати използват фотографски филм или фотографска плака за да заснемат формирания върху тях образ. Съвременните цифрови фотоапарати и видео камери използват CCD или CMOS електронни сензори, които регистрират светлината, а после информацията от тях бива прехвърлена на цифров носител. Това предоставя възможността да се преглежда вече заснетия материал.

Апаратите, които могат да заснемат много изображения последователно, се наричат видеокамери или кинокамери. Тези категории вече често се припокриват поради разширените възможности на цифровите апарати или нуждите от специални ефекти в киното.

Стереофотоапаратите заснемат изображения, които при преглеждане със специална техника изглеждат триизмерни.

Някои от фотоапаратите, снимащи със лента имат устройства за отпечатване на датата върху кадъра.

Образът, който се получава върху заснетата лента, обикновено е негативен, лента с такъв образ се нарича негатив