Оценка на читателите: / 3
СлабоОтлично 
За шедьоврите, фокусите и порция кюфтета. 5.0 out of 5 based on 3 votes.

focus-fotoman-01Когато за пръв път си купите фотоапарат, разопаковайки го с треперещи ръце и блеснал поглед, първото нещо което искате да направите е да хукнете навън. И да снимате, да снимате и да снимате...

Стоп. Ще се върнете обратно с никому ненужни снимки. Които после след години ще си мислите че сте ги правили спъвайки се и неволно натискайки копчето. А вие искате да правите шедьоври нали (абе и аз искам, ама все мъъъничко не ми достига)


„Е добре де какво трябва да направя, да държа фотоапарата в кутийката, за да стои вечно нов ли?” – Бихте ме попитали вие. И аз бих отговорил:

ПЪРВО РАЗУЧЕТЕ АПАРАТА СИ.

 

„К`во да му разучавам бе? Да не е съседката, та да я разучавам? Има тука едно копче, натискам и става шедьовър”

Почти всеки апарат разполага с ръковоство за ползване. Непремено го прочетете. Винаги вътре има неща които не знаете. Има полезна информация, като наример как да поставите батерията, картата с памет, настройки и функции. Аз лично съм си изчел всичките книжки към фотоапаратите които съм купувал. Когато започнете да снимате, това ще се окаже решаващо при заснемаето на перфектния кадър.

„И какво искаш да ми кажеш? Снимам тъщата... и излиза перфектна? Няма как да стане човече, няма как...”

Прочетете инструкциите. Направете пробни снимки с различни настройки. Все пак това е цифров фотоапарат и предимството му е че няма лента която да „изхабите”. Отделете повече време на пробните снимки. Така ще „опознаете” фотоапарата си.

РЕЖИМИ НА СНИМАНЕ.

Цифровите апарати имат готови режими на снимане, които ще ви улеснят при снимане в различни ситуации. Те са създадени за улеснение и не се налага да правите сложни настройки преди всяка снимка.
Често срещаните са:
- Портрет (Portrait) – За портретни снимки. („С този режим ще щракам жената”)007_camera-buton
- Спорт (Sport) – Снимки с движение. Спортни събития. („Когато съседката тупа килима...примерно”)
- Пейзаж (Landscape) – Пейзажни снимки („Депутатската ми вила в планината...ех мечти”)
- Макро (Macro, Close-up) – Снимки от близко разстояние. („Вчера опитах да щракна комшийката под полата отблизо. Още ме боли чеенето от опита”)
И други на които няма да се спирам сега. Тези режими най-често се избират от менюто на фотоапарата или от въртящ се бутон за по-бърза навигация. Затова е добре наистина да прочетете книжката към апарата.

ФОКУСИРАНЕ.

„Фокуси искаш? Направо ще ти скрия шапката....Фокус-мокус и ей ти го шедьовъра.”

Фокусирането е важен процес при създаването на снимката. В днешно време всеки фотоапарат има функция „автофокус” (автоматично фокусиране). Когато натиснете наполовина бутона за снимане и го задържите, фотоапаратът започва да „търси” подходяща точка (обект) в кадъра върху който да фокусира. В зависимост от настройките, режима на снимане и обектите в кадъра фокусът може да бъде на различно място. Е да, също зависи и от самия фотоапарат колко зони на фокус има.
Моят примерно има 3-точков фокус който напълно ме удовлетворява. Мога да фокусирам в средата, в ляво и дясно.
Въпреки че изглежда лесно, все пак трябва да вземете предвид някои неща, за да се възползвате максимално от тази функция.
Когато фокусирате не клатете апарата. (Не...не е удобно да играеш казачок докато фокусираш. И престани да хвърляш белтъци на онова знойно маце което се пече до теб на плажа!) Може в този случай да се появи ефект на замъгляване на кадъра, ако скоростта на затвора е бавна.
Другия проблем който може да възникне е когато правите снимки при слаба осветеност. Тъй като автофокусът работи като прихваща контраста между тъмните и светлите области на изображението, и ако е много тъмно пред вас, няма да има достатъчно контраст за да задейства фунцията.

„И какво искаш да ми кажеш сега, че не мога в тъмното да се прокрадвам през терасата и да снимам комшийката като се съблича в полумрак? И това ако е фотоапарат...”

Всъщност има решение. Един от начините е да намерите наоколо област с по-висок контраст, (разбира се на подобно разстояние) да фокусирате върху нея и след това да насочите апарата към първоначалния обект и да снимате.
Добре е също при лоши светлинни условия да си носите и триножник. Защо? Ще обясня по-долу.

СКОРОСТ НА ЗАТВОРА И АПЕРТУРА.

008_aperture_diagram„Аз бях в затвора и ако знайш к`ва скорост развивах като маах кифтетата. Щото Киро ме дебнеше отзад, за да ги омаа той...”

Тези две настройки на фотоапарата ви позволяват да контролирате до голяма степен начина на снимане. Обичайно ги няма на апаратите от по-нисък клас.
На повечето фотоапарати апертурата е обозначена с буква „А” в менюто или на функционалния бутон. Скоростта съответно със „S”.

Погледнете ръководството си за да разберете как са отбелязани за вашия модел. Няма да се впускам в много подробности за да не досадя, затова ще опитам по-кратко да обясня.
Апертурата зависи от диафрагмата (блендата) в лещата. Всъщност тя позволява да се променя количеството светлина което навлиза в апарата. Когато променяме размера на апертурата ние контролираме това.
Също от размера й зависи и дълбочината на фокуса и рязкоста. Така че чрез апертурата вие определяте каква част от изображението да бъде фокусирана.
Обичайно апертурата се изписва (измерва) като “f”-число. Примерно f2.8 или f11.
Когато числото е по-малко това означава че е по-отворена, а при по-голямо число по-затворена бленда (апертура).
Ако апертурата е максимално отворена (примерно f2.8) то по-малка част от изображението ще бъде на фокус. И обратно ако тя е затворена (примерно f22) по-голяма част от снимката ще бъде на фокус.
Да кажем че искаме да снимаме някоя буболечка и искаме фокуса да „падне” само върху нея, то можем да изберем ако позволява фотоапарата – f2.8. Така нищо не подозиращото животинче-моделче ще бъде на фокус, а задния план ще се „замаже”.
Друга бира е снимането на пейзаж. Там настройката на апертурата може примерно да е f11 или по-голяма.

Само да уточня че това са примерни настройки и в различни ситуации и различни светлинни условия може да са съвсем други.DSC_0771fotoman
Около 80% от моите снимки ги правя точно променяйки тази фунция. (снимане с приоритет на блендата)
Когато променяте f-числото от настройките на апарата когато снимате в режим „А” (апертура), то се променя автоматично и скоростта на затвора.
Двете фунции са тясно свързани.

„Е`кво ся, трябва да тичам докато фокусирам че да вдигна скоростта ли?”

Сега ще обясня. Затворът на апарата има ламели които се отварят и затварят когато натиснете бутона за снимане. Това време през което затвора остава остава отворен съответно определя количеството светлина което навлиза в апарата.
Скороста се измерва в секунди. Примерно 3 секунди или 1/60 от секундата.
Да кажем че снимате с приоритет на скороста (отбелязано e на фотоапарата като „S”) и искате да хванете в кадър на фокус човек който тича. Съответно трябва да зададете по-висока скорост (примерно 1/1000 от секундата). Така вашето изображение няма да се замаже и обекта който снимате (тичащия човек) ще бъде на фокус.

И всъщност като обобщение ако снимате с приоритет на апертурата („А”) и започнете да увеличавате f-числото (затваряне на блендата), то автоматично скоростта започва да намалява. И обратно.
Затова е добре да носите статив, когато не можете да постигнете по-висока скорост на затвора и има опасност да се замаже снимката. Защото всяко едно трепване на ръката и съответно фотоапарата при много ниска скорост ще размаже изображението.
А ние сме излезнали да правим шедьовър все пак.

Автор Стоян Марков.
Написано за www.foto-man.com

Текстът е възможно да съдържа пропуски и грешки. Не ме замервайте с камъни...

Ако решите да копирате тази статия в друг сайт, блог или форум е задължително да упоменете източника и автора на статията.

 


Добави коментар

Защитен код
Обнови